Най-накрая и аз да гледам този прословут филм, посветен на нашия дом, Земята.
Kойто е пропуснал да го гледа – click или цък за БГ субтитри.

We are living in exceptional times. Scientists tell us that we have 10 years to change the way we live, avert the depletion of natural resources and the catastrophic evolution of the Earth’s climate.

Хареса ми от самото начало – с репликата

Sharing is everything

но сега няма да се спирам на съдържанието на филма, оставям удоволствието да го гледате на Вас. Тук ще споделя някои мои разсъждения (логически?! – според мен).

Познавам доста хора, които се отнасят скептично към наболелите напоследък въпроси за глобалното затопляне, промените в климата и т.н. Някои от тях казват, че тази промяна не е предизвикана от нас (хората), а просто е поредният климатичен цикъл – както е имало ледников период без намесата на човека, така ще има и парников, пак без да е виновен homo sapiens. Всеки има право да интерпретира фактите както си поиска, но нека разгледаме възможността ние (хората) да сме причината за това явление.

От тук нататък, какво следва – как я мислите да стане тази промяна така (че и в рамките на 10 години само), че да се “очовечим”? Защото аз не я виждам. Хората не са най-близо до маймуната, а до свинята. Слагам дори себе си в това число, признавам си, че понякога и аз се правя на глиган.

Филмчето завършва с порядъчен хепи-енд, но това е най-вероятно изискване от психолозите, за да няма масови самоубийства сред зрителите
Истината е, че сме много далеч от хепиенда. Няколко примера, които се виждат с просто око:
Възхищавам се на развитите държави от ЕС, че правят невъзможното за екологията и едва ли не се връщат в първи клас откъм финанси, но това изобщо не е достатъчно, имайки предвид “държави” като нашата – където всяко второ превозно средство има вид на подпалено (разбирай, пуши като ТЕЦ) и изобщо понятието “екология” е чуждо както на хората от правителството, така и на 98% от гражданите. Похвално, че страна като Германия се е отказала от въглищата, въпреки че имат богати залежи.. но докато Китай не се откажат, няма да има сериозен напредък:

Всички живеем под един покрив

Затова си мисля, че колкото и важно да е идеята да бъде осъзната от всеки отделен индивид, толкова по-важно е да се вземат мерки на държавно ниво и най-вече на ниво закони. Както в САЩ укриването на данъци е престъпление с/у държавата и съответно се наказва по-строго дори от убийство, така може би вече е време да се изясни какво означава престъпление с/у човечеството и да се наказва/преследва адекватно. В противен случай можем да разчитаме единствено глиганите да еволюират и да започнат да мислят в перспектива, за неща различни от ядене, пиение и е**ние. Някакво шесто чувство ми подсказва, че 10 години (какви десет, дори сто!) са прекалено малко за такава еволюция.

Друго нещо във филмчето, което ме подтикна към размисли:

Today, half the world’s wealth is in the hands of the richest 2% of the population.

Нищо ново под слънцето, но се запитах: дали тези два процента на върха ще позволят на глобалните климатични промени да се опитат да ни затрият? Т.е. да затрият и децата им дори? Ще попитате, ами че какво могат да направят те? Отговорът е много лесен: имаме много хора на една планета, множат се нездравословно бързо и консумират като за последно. Ако случайно вземе да излезе някое генно модифицирано вирусче от някоя военна лаборатория (без да иска разбира се, инцидент..) – нещо като СПИН-а, но доста по-заразно.. и ето на, картинката става екологична, всички са щастливи, хора и животни, а авторите на този мрачен сценарий се сдобиват с медали за спасението на човешкия вид.

Колкото и фантастично да звучи този сценарий, за мен лично си е напълно реален. В природата винаги има баланс и ако не го поддържаме ние, рано или късно ще бъде въдворен насилствено от някой друг. Тогава вече ще е късно за избор. Винаги съм бил убеден, че настоящата криза не е икономическа грешка на някакви си брокерчета, а е по-скоро опит да се сложат юзди на разпасаните потребители. Опит от тези горе, които управляват света, някои ги наричат масони, други марсианци – но аз говоря за тези два процента, те са съвсем реални индивиди и надали се срамуват да взимат решения като краен арбитър.

И с’я кво?!

Най-същественото, което можем да направим, е да внимаваме за кого гласуваме и кого избираме. Промяната е важна, когато е осъзната от всеки един човек. Това наистина е най-качествения начин за усвояване на информация, защото тогава хората вярват в това, което правят. Когато всеки осъзнае, че може да допринесе по малко – резултатите са величествени. Но, за съжаление, вече няма време за такова “качество” – трябва да се действа също на ниво държава и политика, защото часовникът цъка.

Благодаря Ви, че отделихте време да прочетете мислите, които споделих.
В крайна сметка,

Sharing is everything!